Изображение

Връх Вихрен – запомнящо се покоряване на пиринския първенец

Връх Вихрен – втори по височина връх в България, но номер едно по трудност

Тези от вас, които са изкачвали връх Вихрен знаят за какво говоря, а другите предстои да разберат от следващите редове.

Малко предистория:

Както повечето хора, бях слушала за Вихрен разнообразни истории, слухове и легенди за това как не е за всеки, колко е труден за изкачване и, че трябва да си отлично подготвен с екипировка и физическа издръжливост. Поради тези „митове“ бях настроена негативно към Вихрен и нямах грам, ама нито грам желание да го покоря. Бях твърдо уверена, че Никога няма да го изкача!

Връх Вихрен

Е, нали знаете приказката – „Никога не казвай „никога““. Не че се бях зарекла, но бях сигурна, че нямам желание да го направя… и никога няма да имам 😉

То така става в живота, когато си твърдо убеден в нещо, съдбата те среща с него под една или друга форма, за да те опровергае или най-малкото, разколебае. И мен така, срещна ме с НЕГО в непосредствена близост:

връх Вихрен

Преди няколко месеца:

Беше лято. Жежко лято, в което ни се искаше да се насладим на планинските ни красоти. Защо? Защото морските ни плажове са пренаселени и да си го кажем, малко мръсни…
Балкана (и под това групово наименование имам предвид всички наши планини) ни зовеше и ние с радост се отзовавахме на повика му.

В подножиевто на Вихрен

Така в един слънчев ден с Боби решихме да посетим Пирин. Не си мислете, че се насочихме първоначално към Вихрен, не. Решихме да изкачим някои по-нисък, по-лесен, по-достъпен връх. Е, за такъв набелязахме Муратов връх с тръгване от х. Вихрен. Преходът щеше да бъде около два+ часа в посока и решихме да го изкачим в една съботите на м. Август.

Всичко беше шест – проучен маршрут, подготвена екипировка, проверена прогноза за времето. До тук добре. Това което ни изненада обаче бе затвореният за автомобили път от Бъндеришка поляна до х. Вихрен в почивните дни от 09:00 до 14:00. Наложи се да ходим пеша допълнително 1,5 часа нагоре до хижата и 1 час от нея до Бъндеришка поляна. Това ограничи времето ни за преход, защото не бяхме отишли с нощувка и трябваше да се приберем обратно в Пловдив. Но няма да задълбаваме в тази история днес, от нея си изведохме поуки, които ни послужиха в последствие.

Най-съществения краен резултат бе, че Пирин ни омагьоса с красотите си и ни остави буквално и преносно без дъх (под „ни“ имам предвид мен, както знаете Боби се поддържа в добра форма, благодарение на почти ежедневно каране на колело) 😉

Покоряването на Вихрен:

След като Пирин ни вкопчи в плен на красотата си, неминуемо бе да се върнем отново. Тези безброй зъбери, извисяващи се към небето ни чакаха, и сред тях се извисяваше един. Вихрен. След изкачването ни на Мусала, бяхме добили увереност, че можем да покорим и него. Без много колебаене решихме да го направим.

Малко остава до Вихрен

Планирахме към края на септември да изкачим Вихрен като бяхме решили (пак) да го направим за един ден с тръгване и прибиране в Пловдив. Това означаваше, че трябва да тръгнем към 6 ч., за да можем да стигнем преди 9 ч. на Бъндеришка поляна и да се качим с колата до х. Вихрен. Така и направихме.

Преди това се подготвихме като:

  • Проучихме маршрута на изкачване и слизане.
  • Проверихме прогнозата за времето, според която нямаше да вали на Вихрен в същия ден.
  • Подготвихме нужната екипировка, която включваше задължително щеки, стабилни туристически обувки, дъждобрани, шапки и ръкавици

Така подготвени, в ранни доби тръгнахме за Вихрен. Движейки се по график успяхме да се качим до х. Вихрен, оставихме колата на паркинга преди хижата и от там започна голямото Изкачване.

Казвам голямо изкачване не случайно. Самата х. Вихрен се намира на 1950 м. надморска височина, а връх Вихрен се намира на 2914 м. Това си е почти 1 км денивелация в посока!

Изкачването на Вихрен от х. Вихрен е най-бързо от южната му страна, която е и най-леката. От северната е по-сложно, дълго и трудно и става с помощта на стоманени въжета.
Ние избрахме южната. Пътеката е маркирана с бяло-червена маркировка, която на моменти се губи. Също така „пътеката“ е стръмна, камениста и на места се движите в индианска нишка с другите туристи.

DSC01455

Изкачването може да бъде разделено на три (неравни) части:

  • х. Вихрен – Реката
  • Реката – седловината Кабата
  • Кабата – връх Вихрен

Marshrut 1

Х. Вихрен – Реката

Това е най-краткият участък от пътя, който се изминава за около 20-тина мин. Пътеката е тясна, стръмна, камениста, осеяна с ниски иглолистни храсти, които спъват и се движите в колона по един. Няма панорамни гледки, на които да се порадвате, а пък и Вихрен не се вижда.
Малко  трудно се преминава най-вече на слизане, когато сте уморени, виждате хижата там долу и искате да я стигнете по-бързо… а тя все остава далечна.

Реката – седловината Кабата

Втората част от пътя се изминава за около един+ час. Започват да се разкриват гледки, първоначално към х. Вихрен, а после и към самия в. Вихрен. Тази част от пътя продължава да е стръмна, на места повече, на места по-малко. Но Колосът в лицето на Вихрен, надвиснал отгоре, дава сили за изкачване.

DSC01473

Кабата – връх Вихрен

Е, тази част от пътя е най-трудна, стръмна и опасна. И ветровита! Важно е да се знае, защото вятърът може да бъде изключително силен и да събори някой, който не очаква… Като мен:

Влахините езера, вятърът и аз

Ние успяхме да го изкачим за около един час, въпреки табелата, според която остават 40 мин. до върха. Дайте си време, взимайте си почивките и внимавайте къде стъпвате.

Боби и панорамната гледка от подножието на Вихрен

Горе на върха на Вихрен:
– е ветровито, почти няма къде да се скриеш на завет
– не могат да се съберат много хора, върхът е тесен и остър
– е ужасно красиво с панорамни гледки към Банско, Рила, останалите зъбери на Пирин и най-вече впечатляваща гледка към Кончето и обграждащите го върхове Бански суходол и Котело

Незабравимата гледка от почти 3000 м. надморска височина те оставя без дъх! Дайте си заслужената почивка, насладете се на победата от изкачването и възвърнете част от силите си, защото ще ви трябват и на слизане.

Общо време за изкачване до върха:

3 ч. и 15 мин (включва и една 15-мин. почивка + няколко по-малки за отпочиване и снимки)

Общо време за слизане:

2 ч. и 30 мин. (почти без почивки, само няколко минути за направа на снимки)

Разяснение:

Времетраенето е нещо субективно, защото всеки човек има собствен темп на предвижване, а темпът на групата се задава от най-бавния в нея.

Пожелавам на всеки от вас, драги читатели, (ако не е) да успее да се „докосне“ до красотите на Пирин, било до Вихрен или някой друг връх.

Благодаря за вниманието и интереса, драги, споделете вашите впечатления от Вихрен и Пирин в коментарите.

До нови срещи в Разкази за Живота 😉



Booking.com

Вашият коментар

Влез в своя профил:



Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.