Бележка

Боженци – Късче история в сърцето на Ст. Планина

Чудех се за какво да пиша след представянето си в блога и след внимателно проучване на ковчежето със спомени стигнах до тези от китното историческо селце Боженци, или както го наричат някои – Боженците. Може би голяма част от вас са го чували, а други вероятно и посещавали, но въпреки това искам да споделя моите впечатления за мястото.

Дюкян, Боженци
Етно къщи, Боженци
Калдаръмена улица, Боженци
КМ Баба Райна, Боженци
Къща за гости, Боженци
Механа, Боженци
Тракторче, Боженци

 

Боженци – Историческо селище, което трябва да се посети

Един от малкото запазени архитектурно исторически резервати у нас, това е Боженци

Нека започнем с малко история. За разлика от други архитектурни резервати със сгради във възрожденски стил, село Боженци е е създадено след турското нашествие в Търново в края на 14век. Тогава от столицата на България бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженци. Именно на нея то носи своето име.

И до тук с историята.
Целенасочено информацията е по-кратка, понеже някой хора се отегчават от много история.

А сега личните впечатления. Тази есен Яна и аз, заедно с едни приятели посетихме Боженци на път за АФФ 2015 – Трявна (това е Алфа Форум Фест 2015, за който ще пиша по-късно) тъй като разполагахме с достатъчно свободно време и си си го бяхме набелязали на картата като място, което да посетим.

Пътят до там е сравнително добър, но щом се слезе от основният път София-Варна, настилката става по-лоша като в някой момент се стеснява и дори става трудно разминаването на автомобили (основно след Донино, та чак до Боженци).

Оставаме несгодите на пътя настрана и продължаваме да се движим към дестинацията си.
Стигаме един паркинг с бариера в начало на селото, където ни посреща жена на средна възраст с касов апарат в ръка. Очевидно е, че се налага да се плаща за паркиране, но пък щом парите отиват за поддръжката на комплекса, нямаме против да си платим правото за ползване на паркомясто в размер на 2 лв./час.

Бележка: Знайте, че пътят свършва там. Така че ще се наложи да се връщате по същият тесен път. :)

Нарамваме фото техниката и продължаваме към вътрешността на комплекса. В самото начало има механа, от която идва приятна музика и аромати, но ние не сме дошли, за да хапваме, а заради къщите. Затова продължаваме по пътя си.

Старото Школо - Боженци
Снимка на Старото Школо (отляво) и механа в близост (отдясно)

Влезнахме в информационният център (намира се точно срещу Старото Школо), за да поискаме печати за нашите книжки на 100-те Национални Обекта, но за съжаление жената зад бюрото не беше никак учтива. Обясни, че печат и марка се взимат от която и да е къща-музей (доколко разбрахме са 3 → Къща-Музей Дончо Попа, Къща-Музей Баба Райна и Старото Школо).
Оказа се, че няма никого в къщите и в крайна сметка на излизане от Боженци минахме пак през информационният център и успяхме да си вземем желаните печати.
:)

Къща-Музей Баба Райна, Боженци
Снимка на Къща Музей Баба Райна с градинката

Продължихме по главната уличка и стигнахме до разклонение (едно от многото) в пътя. Ако хванете на ляво (след Къща-Музей Баба Райна) в някой момент ще стигнете до началото на 2 часова еко пътека, която стига до Трявна. Ние ви препоръчваме да хванете надясно, за да продължите към вътрешността, където е другият музей.

Малко след като хванете десният път следва още едно разклонение. Наляво са къщи за гости а надясно ще откриете освен къщите и някоя и друга механа и дюкянче. На този разклон ни наобиколиха няколко гладни котки. Така че, ако обичате животните и сте от тези, които дават храна и на бездомните, може да си приготвите малко котешка храна в джобовете като посещавате селцето. :)

Къща-Музей Дончо Попа, Боженци
Снимка на задната част на Къща-Музей Дончо Попа

Продължихме надясно, по препоръка на местните, тъй като искахме да видим и църквичката на Боженци, но така и не я открихме. Вероятно е малка и с не много висока камбанария, инак щяхме да я забележим. Въпреки, че не я намерихме продължхиме по пътя минавайки покрай механи и хостели и стигнахме до Къща-Музей Дончо Попа. Самата къща беше заключена, но двора беше отключен и успяхме да разгледаме поне него. Просторен е.
Нямаше никъде информация за къщата, но се поразрових в Интернет и ето какво открих:

Къщата е построена през 1824 г. и запазена в оригинален вид. Собственикът й (Дончо Попов) е бил един от най-заможните търговци на вълна и кожи в Боженци.

Творчески дом, Боженци
Фронтална снимка на Творческият дом

В непосредствена близост е и „творческият дом“, собственост на Съюз на Българските Художници. В него не може да се влиза. По всичко изглежда, че тук идват художниците за да отдъхнат от града и вероятно да получат вдъхновение за следващите си творби.

По нататък по пътя има още няколко частни домове и един доста добре изглеждаш хотел с архитектура като на заобикалящите го къщи. След него общо взето няма какво да се види.

Цялостно останахме много очаровани от Боженци. Наистина е запазен възрожденският дух на селището. Стигнахме до извода, че мястото е перфектно за релакс и медитация. Определено препоръчваме на всички вас, нашите читатели, да го посетите. А ако случайно вече сте били там, няма нищо, пак идете и си припомнете колко по-красиви и уютни са планинските селца от града.

За последно искам да ви дам и линк към официалният уеб сайт на АИР Боженци. Там може да откриете пълна информация за музейните експозиции, къщите за гости и културният календар на селото.

 

Снимките са заслуга на Borja Bobby Art


ping fast my blog, website, or RSS feed for Freebgtop-logo-80x15

Вашият коментар

Влез в своя профил:



Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.