Галерия

Батак и Механата – Разказ за едно мини пътешествие

Здравейте мили хора. Сега сядам пред белият (дигитален) лист, за да ви разкажа за една вълнуваща почивка, която си направихме съвсем наскоро с Яна из Родопите, в частност Цигов Чарк, яз. Батак, гр. Батак и Механата в града, пещерата Снежанка и Брацигово.

Пейзаж край Брацигово
Пейзаж край Брацигово

Тъй като с Яна от известно време се бяхме отдали изцяло на работа, все не оставаше време да си направим една малко по-дълга почивка. Обаче решихме това да не продължава така и затова взехме решение да направим мини обиколка на Родопите. Запазихме си стая в един много приятен семеен хотел в к.к. Цигов Чарк и стегнахме багажа за път. Идеята ни беше да си починем и да разгледаме забележителностите наоколо – Велинград, Батак, Пещера (и пещерата Снежанка), Брацигово и Пазарджик преди да акостираме верният автомобил пред портата в Пловдив. :)

Пътят до к.к. Цигов Чарк

Натоварихме колата и тръгнахме от София рано, за да имаме време да минем през Велинград преди да се настаним в хотела. Хванахме си магистралата за по-бързо и все така по нея до отбивката за Церово / Велинград, където пътят е второкласен и е малко неравен на моменти.

Пътуваме си и покрай пътя се виждат многобройни парцели, все засадени с лозови масиви, някой по-млади, други стари и леко неподдържани.
Пътят за Велинград минава през китните села с имена Карабунар и Виноградец. Минавайки, през тях ще забележите, че през 50/100 метра има сергийки, където местните продават вино и ракия. Съветваме ви да спрете и да си вземете някой и друг литър от питието, което повече ви харесва, заслужава си.

Продължавайки нататък минавате през още населени места – Злокучене (Пазете се от злите кучета… Майтап! Не видяхме такива. :) ), Септември и Варвара (последното населено място преди Велинград). След като излезете от Варавара се пригответе за планински път, на моменти стръмен, с много завои, който се движи наравно с Чепинска река и теснолинейката Септември-Велинград.
Карате така около 20 км, след което пътят се разклонява и трябва да хванете дясният ръкав, за да стигнете Велинград (спа столицата на Балканите).

Влязохме в града и се паркирахме на гърба на историчекият музей. И тъй като събираме печати от 100-те Национални обекта, влязохме в музея да го разгледаме и да ни сложат печати.  Музеят е посветен на Вела Пеева, на която е кръстен и града. В действителност музея е изграден там, където е била родната и къща, като типично по социалистически е направен с много бетон (което го прави много прохладен) и почти не е останало нищо от старата къща, но има запазени стаи от старата постройка с автентичен декор.
Освен постоянната експозиция посветена на живота и делата на Вела Пеева също така имаше изложба на писани  яйца (описана с 2 думи – просто великолепна) и изложба в снимки за живота на великият български бас Николай Гяуров, който е родом от Велинград.

Разгледахме музеят, получихме си печатите и излязхме от музея.
Преценихме, че имаме още време, затова си направихме разходка по протежение на главната улица.
Оказа се, че града е по голям от колкото си го представяхме. Доста е дълъг и е запълнен основно с къщи и хотели, блокове почти няма. Има няколко много приятни паркчета с детки площадки, обновени по европейски програми.

След като решихме, че разходката ни стига се върнахме в колата и се отправихме към хотела.
От Велинград до Цигов Чарк се стига бързо и лесно, като между тях се минава през Ракитово. В града има табели, така че е трудно да се загубите. Излезете ли от там, след няколко завоя на пътя стигате комплекса.

Стигнахме хотела и се настанихме. Мястото е много приятно и има доста удобства (напълно оборудвана кухня, камина с локално парно, общо помещение с маси за хранене, собствен паркинг и детска площадка), а също и веранда с прекрасна гледка към яз.Батак.

Трапезарията Верандата Гледката от верандата

Тъй като наблизо има и конна база, не е изключено да видите много свободно движещи се коне на паша. Един ни посети на 2-ят ни ден престой и си похапна сладко трева от ливадата пред хотела. Направо не им е нужна косачка с всички тези прекрасни кобили и жребци. :)

Кобила на паша

За съжаление в Цигов Чарк няма много разнообрази на заведения за хапване (разполагат с 1 шкембеджииница и 1 механа), за това препоръчваме да потърсите заведение в Ракитово или най-добре в Батак.

Входа на църквата костница в БатакДвора на църквата костница в Батак
Батак и Механата

В Батак намерихме една прекрасна механа, която се казва просто Механата. Заведението е много уютно и декорирано с различни ловни трофей по стените. Храната е превъзходна а виното е едно от най-хубавите домашни вина, които сме пробвали (производство на чорбаджиите). Нас ни посрещна и обслужи собственичката,  една много мила и сладкодумна жена.
Разказа ни за историята на Батак, за околията  (най-екологично чистият район на Балканите), за това как приготвят вкусните си гозби (по рецепти на опитен майстор готвач) и как произвеждат пивкото си виното (от мерло, каберне и памид). Ако ви хареса може да поискате да си купите малко от него. Цената си заслужава, несъмнено.

Ето и малко снимки от механата:

И понеже разбрахме, че района е екологично чист, решихме да си направим и излет с пикник в близост до язовира.
Природа, тишина (като изключим повеят на вятъра шумолящ в короните на дърветата), одеяло на тревата и компанията на любимият човек. Няма за какво повече да искам.

Ето и малко снимки от района:

Пещерата Снежанка и Брацигово

След двата прекрасни дена около язовира, трябваше да си тръгнем, но както вече споменах в графика беше набелязано и посещение на още места. Първото от тях, пещерата Снежанка.
До там се стига с кола, или по скоро до началото на пещерата. От Батак до разклона за пещерата са около 14 км., след което има 3 км. асфалтиран, но много лош и тесен път до началото на еко-пътеката. Наклона е голям и с много завои. Внимавайте за падащи камъни. Паркинга е в самото начало на пътеката, която е с дължина 830 метра и е с умерена трудност. На табелата в началото пише, че прехода до там е 45 мин., но за млад човек това е доста бавен преход. Реално може да се стигне за около 25/30 мин. Прехода не е труден и разкрива много красиви гледки.

В пещерата не влязохме, понеже си има график за влизане и не го хванахме, а и не настоявахме, понеже имахме и още една спирка преди да се приберем.

Потеглихме от Снежанка с дестинация Брацигово. Там трябваше да минем през историческият музей за да вземем поредните печати. Пътувайки натам бяхме изумени от прекрасната зелена природа около града.

Възрожденска къща в Брацигово Около града Около Брацигово

След като си взехме печатите и от Брацигово, се отправихме към крайната дестинация – Пловдив.
Бяхме си направили една мини обиколка на Родопите (вълшебната планина) и вече бяхме изморени.
пристигнахме в любимия Пловдив доволно от пътешествие.
Толкова ни хареса, че обмисляме скоро да направим пак нещо подобно.

Толкова за сега от мен.
До скорошни срещи.

 

П.П.: Всички кадри тук са мое дело. За повече разгледайте моето портфолио.


ping fast my blog, website, or RSS feed for Freebgtop-logo-80x15



Booking.com

3 коментара относно “Батак и Механата – Разказ за едно мини пътешествие

  1. Благодаря ви за споделеността и щастието, което блика от написаните редове. Благодаря ви за прекрасният разказ!

    1. Благодарим ти Гери за споделеното впечатление. За нас е удоволствие да пишем за места като Батак и района около него.
      Желаем ти прекрасен ден!

  2. А докато бяхме във въпросната Механа в Батак и се наслаждавахме на хубавото вино и вечеря решихме, че само и единствено ако има Домашна Бисквитена Торта като десерт ще си поръчаме от нея…
    Собственичката беше толкова добра и услужлива, че ни даде рецептата за тортата, която наистина беше великолепна! Най-вкусната и разкошна Домашна Бисквитена Торта, която някога съм яла :)
    Заслужава си само заради нея (и виното) да се разходите до Батак 😉

Вашият коментар

Влез в своя профил:



Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.